Покривите са може би най-важната част от всяка сграда. Те осигуряват защита от дъжд, сняг и вятър на всеки дом. Без тях никой от останалите конструктивни елементи не би функционирал правилно. Не би било пресилено дори да кажем, че без покрив рано или късно всяка сграда се саморазрушава и срутва.
През последните години металните покриви станаха изключително популярни дори и в България. Те са красиви, цветни, със стройна линия и добавят стойност на сградата. Една от основните причини за това е устойчивостта им на различните атмосферни влияния и непретенциозността им по поддръжка през годините.
Нека обаче да се опитаме да проследим историята на металните покриви.
Оловото e един от най-старите метали, познат от човечеството още от третото хилядолетие преди Христа. Оловото и медта са първите метали, които започват да се използват за покриви в Европа. Оловото се използва в покривните конструкции в продължение на векове заради своята ковкост и ниска точка на топене. Оловото с лекота заема всяка желана форма, не корозира и не гори, което го прави идеален за покривни приложения. Той е използван широко по времето още на Римската империя, а след това и от нормандците. Предимно за покриви, улуци и тръби за водоотвеждане. Дори и след като оловото е дефинирано като токсичен метал (чак 1969 година употребата му за водопроводни тръби в Обединеното кралство е забранена), продължава да се използва за различни покривни приложения, тъй като извън къщата не създава никаква опасност за хората.
Медта също играе важна роля в архитектурата от хиляди години. През трети век преди Христа на покрива на храма на Ловамахапая в Шри Ланка са били положени медни плочи. Римляните на свой ред покриват с мед Пантенона, в Рим през 27 година от новата ера. И така, няколко века по-късно, медните листове стават неразделна част от европейската архитектура. Трябва да споменем медния покрив на катедралата "Света Мария" в Хилдесхайм, монтиран още през 1280 г., който за съжаление не преживява бомбардировките през Втората световна война. Покривът на замъка Кронборг, Хелсингьор, Дания, един от най-важните ренесансови замъци в Северна Европа, също е обшит с мед през 1585 година.
В Англия прегънати един в друг и приплеснати в краищата медни листа (скопчани на фалц) се налагат като покривен метал за църковни куполи още от началото на 16-ти век. В Америка медта покрива някои от най-забележителните ранно-американски покриви на сгради като Църквата на Христа във Филаделфия, строена в периода 1727-1744. Отвъд Атлантическия океан до края на 18 век подобни медни листове са били внасяни предимно от Англия. А по-късно в Америка се пускат в експлоатация първите съоръжения за валцоване на ламарина.
В САЩ металните покриви започват да се конструират някъде към 19-ти век и веднага се превръщат във феномен. До тогава за покривни покрития са били използвани предимно металите олово и мед (когато не било използвано дърво, кермични керемиди или шиндли, разбира се) или когато наклонът и формата на покривите не позволявали да се използват други материали.
За първи път листова стомана (желязна ламарина) била произведена от индустриалеца Робърт Морис, който финансирал войната за Независимост на САЩ през 1790 година. Той притежавал фабрика за валцоване на ламарина близо до Трентън, Ню Джърси. Самият Морис покрива собственото си имение във Филаделфия с железни листа през 1794 година. През 1802 година пък американският архитект Бенджамин Лантроуб подменя с ламарина изгорелият покрив на корпуса на университета “Nassau Hall“ в Принстън.
За първи път пък гофрирана (оребрена чрез сгъване) ламарина била патентована в Англия в 1829 година, което позволило да се прилагат по-големи конструктивни подпорни разстояния и да се намали времето за монтаж.
През 1837 година френски работници прилагат галванизиране на стоманените листа, чрез полагане на цинк, с което защитават сърцевината на метала от корозия. Така полученият материал често служел за покритие на пощенски станции, гарови перони, навеси, халета и фабрики.
Покриви с покритие от калай започват да се изпълняват през 18-ти век в Канада. Самият Томас Джеферсън, държавен секретар и трети президент на САЩ, бил ранен привърженик на покривите от скопчени калаени листове като самият той инсталирал няколко такива във Филаделфия.
След като валцоващите фабрики в Америка заработват на високи обороти, формованите релефни калайдисани плочи (Embossed tin shingles) се превръщат в широко разпространен покривен материал чак до края на 19-ти век. Налагат се заради ниската си цена, лекота и непретенциозна поддръжка. Били боядисвани основно в зелено или червeно, имитиращи патинирала мед.
През първите години на 20 век за строителството на големи промишлени и селскостопански сгради започват да се използват щампованите метални керемиди, наподобяващи керамичните си аналози.
В Америка, в западна и северна Европа листовата стомана днес е един от най-популярните материали за покривни решения. Може да се срещне в следните разновидности: галванизирана (поцинкована) ламарина, ламарина с полиестерно покритие, неръждаема стомана и др. Често металните листове са покрити с пластове със защитно UV покритие за предпазване от слънчевите лъчи или за предотвратяване на механична повреда.
Днес металните покриви бележат истински бум в българската архитектура и строителство. Заради своята дълговечност и висока хидропллътност листовете от мед, цинк, алуминий, както и стоманена ламарина с полиестерно покритие задоволяват очакванията на инвеститорите и обитателите на жилищните сгради. Материалите в металните покриви са пластични, рециклируеми и не на последно място – негорими и затова успешно се налагат дори и по нашите географски ширини, с инче вековни традиции в керамични и каменни покрития.