Благодаря за поканата за тази среща, с която формално и неформално можем да отбележим приключването на нашата съвместна работа по реализирането на проекта на Българска Банка за Развитие (в град София). Той е и най-дългият в творческия ми живот като архитект. Ръководството на Банката искаше една или друга промяна. Най-важното обаче беше аз да запазя визията на сградата, за да може, независимо от вътрешните преустройства, този проект да бъде реализиран с много голяма степен на съответствие. Защото той беше от изключително градоустройствено значение за оформяне центъра на София. Второто голямо предизвикателство, което този проект носеше, е това, че аз се намесвах в сградата на един забележителен архитект - Антонин Ко̀лар, който е бил главен архитект на София (след освобождението) и който в края на деветнадесети век е създал тази сграда. С преустройството и предвидената надстройка, аз трябваше да оформя силуета на центъра, но да запазя и изявя в много по-голяма степен изключителните качества на оригиналната фасада. Проектът мина и през всички нелеки процедури за неговото узаконяване, тъй като става въпрос за сграда, паметник на културата, независимо, че е от местно значение. Беше допустимо запазването, съхраняването и реставрацията само на фасадата. Разработването на проекта от една страна трябваше да удовлетвори изискванията за едно силуетно и обемно –пространствено единство на центъра. Затова композицията на надстройката беше съобразена със съществуващите нива на основните корнизи на заобикалящите сгради – двореца, сградата на Париба Банк и Министерството на отбраната.
При проектирането си тези сгради са били подчинени на идеята за единно силуетно въздействие. В никакъв случай обаче надстройката, която е на цели три етажа, т.е. колкото е и долната сграда, не биваше да тежи върху общото въздействие на сградата Затова се наложи тя да бъде стъпаловидно отдръпвана навътре и разчленена, а общия обем да бъде разбит на по-малки обеми и мащабното въздействието на новото строителство да бъде туширано. За да остане онова, което е под настройката – оригиналната фасада. Така се стигна до самата художествена концепция на надстройката - на три нива и в една мащабна система, която произлиза от членението на оригиналната фасада. Всяка една вертикална ос, всъщност е продължение на фасадата, която още Ко̀лар е заложил век и половина преди мен.
Изборът на материал беше най-лесното нещо (в този проект). Няма нищо по-подходящо от титан цинкова ламарина не само като технологични възможности за нейното обработване и изпълнение, а тя (ламарината) също така ми осигуряваше цветовото единство със сградата на двореца и на Париба Банк, която е в обща тоналност. Все пак в този период покривите на подобни сгради най-често са били изпълнявани от оловна ламарина, от шифърни плочи, които също са тъмно сиви или от цинкова ламарина.
Детайлите бяха съобразени с възможностите на материала (цинк) и с идеята, че те трябва да бъдат изпълними, без да се има предвид съответна технология, техника, оборудване. На базата, които ние разработихме проекта. И това беше напълно възможно.
Винаги съм смятал, че ролята на архитекта, като главен майстор, се състои в това той да е постоянно на обекта и да бъде в непрекъсната комуникация с изпълнителя. Мога да кажа, че в лицето на всички участници от страна на фирма VAS нашата съвместна работа беше на онова необходимо ниво, което осигури реализирането на обекта. Проектът е проект, но за неговото реализиране е необходима и една следваща стъпка – непрекъснато съгласуване на крайните елементи и решения, чрез които заложените в проекта: идеи, информация и технически решения се довеждат до конкретност. Работихме непрекъснато заедно, непрекъснато обсъждахме Това, което излизаше като производствена информация , чертежи или проблеми, непрекъснато се обсъждаше с мен. Непрекъснато аз контролирах какво се случва. Непрекъснато обсъждахме нови идеи и винаги имах усещането, че каквото и да се случи изпълнителят ще го реализира с пълната степен на отговорност.
Имаше и грешки. Имаше и текущи проблеми. Как да бъде „фалцът“, така или по друг начин. Но както и да е, проблемите се забравят, а се помни само крайният резултат. А крайният резултат стои там на място, хората минават покрай него, спират се, цъкат, гледат, радват се и … за нас това е най-важното. Добрият проект в никакъв случай не е (единствена) гаранция за крайното развитие.
В този смисъл искам да подчертая изключителната роля на главния изпълнител и на подизпълнителя в лицето на фирма VAS, които се заеха с отговорната задача да направят тази надстройка и нейното оформление с титан цинкова ламарина. Директната ни , непринудена комуникация беше нашият шанс да се справим.
Изключителна ползотворна съвместна работа и невероятно добър от гледна точка на качество - краен резултат.
Разбира се, че сигурно много неща биха могли да станат много по-добре. Никой архитект, независимо от успехите си, не бива да се главозамайва и да смята, че е безгрешен.
Но трябва пък да отбележа, че други неща станаха по-добре от проекта. Тук трябва да отбележа начина на отводняване – дългият 36 метра улук.
Идеите, които вие ми подадохте, бяха достойни за уважение. Аз винаги се уча от контактите си със строителите.
При мен (сега) достигат по най-различен начин различни отзиви. Те касаят различни аспекти на сградата, но всичките са положителни. И от граждани, и от приятели и най-важното от колеги. За сега нямам нито една забележка, свързана с художествените качества на този обект. Напротив, получавам само адмирации. Това беше и сграда, която мина без проблеми в общественото пространство по отношение на връзка „ново-старо“.
Тя не предизвика характерните за такива обекти обществени брожения и дебати. Не е имало никакъв спор, че това е Сграда на годината в областта на паметници на културата ( за 2016 година). Но все пак истинската оценка е оценката на времето. Трябва да мине сериозен период от време, за да може тази сграда да се възприеме просто като част от историята на града със своя нов живот. Защото всъщност това е едно прераждане…
Материалът се посвещава на делото на проф. д.н. арх. Жеко Тилев (1950-2019)
Филм на цялото интервю може да гледате тук https://www.youtube.com/watch?v=ZtlVlyBI9Z8&t=12s