Металните покриви
не са широко разпространени по нашите географски ширини. Балканската дюлгерска традиция у нас е оставила множество образци на вековни покриви на възрожденски къщи, но покрити с каменни плочи. Изключение може би правят само металните куполи на църквите.
В последните няколко години архитектите търсят различни покривни решения и залагат на нестандартните метални покриви от ламарина за новите си проекти.
Въпреки че единични метални покриви се изпълняват още от древността, то едва някъде към началото на XVI век в Англия и Америка ламаринените покривни обшивки започват да се полагат по-често.
Вижте повече в статията Металните покриви, история на няколко века.
Как обаче българите приемат този нов тип покриви? Докато в северна Европа и особено в районите на високите планински вериги ламаринените покривни скатове се приемат като нещо нормално и устойчиво на суровите атмосферни условия, то българите имат немалко притеснения и предразсъдъци. Ще се опитаме тук да хвърлим известна светлина върху най-честите митове за металните покриви. Ще се концентрираме само върху покриви от т.н.скопчана или фалцова ламарина, а не върху метални щамповани керемиди или LT ламарина. И така:
- Металните покриви корозират? Да, това е така, САМО ако се използва стоманена ламарина без достатъчно защитно покритие. Символ на подобни ръждиви покриви в миналото у нас бяха навесите, покрити с поцинкована LT ламарина (с ниско съдържание на цинка), която корозираше сравнително бързо. Съвременните метални покрития на основата на стоманена сърцевина, предназначени за покриви са с надеждно цинково и полиестерно покритие, което е изключително устойчиво на атмосферни условия. Важно е също така да не се оставят открити, абразивни срезове на ламарината или последните да се обработват против корозия. В голяма част от покритията дори има дори нанесено UV защита. А при медта и цинка, създаването на натурална патина (естествен запечатващ слой) се счита за предимство. Алуминиевата ламарина също не корозира лесно. Добре е обаче да бъде с нанесено финишно покритие, често полиестерна или прахова боя. Суровият алуминий не радва окото;
- Металните покриви са много шумни и когато вали дъжд, „дрънчат“. И тук асоциацията е за старите навеси от социализма, при които ламарината се подпита от дървени или метални греди през голямо разстояние или лежи на бетона. Както и за ламаринените подпрозоречни первази на панелните блокове, стърчащи конзолно извън панелите. При съвременните покриви под финишното покритие се полага основа, често съставена от топлоизолация, дъсчена обшивка и паропропусклива мембрана с пластмасови власинки, под формата на мъх (които гарантират отвеждане на кондензната влага от вътрешната страна). Всички тези слоеве под ламарината служат както за шумоизлолация, така и подпиране на металните листове (елементи) по цялата им площ. Така ламарините не „дрънчат“, а издават звук, като всяка друга плътна, подпряна плоскост;
- Металните покриви са леки и лесно буря може да ги отнесе. Не може толкова лесно да ги отнесе вятърът. Ако са положени правилно пластовете, описани в горната точка, и покривните елементи са здраво закрепени, съгласно изискванията на конструктори и производители, не съществува никаква опасност те да бъдат „отнесени от вятъра“;
- Под ламаринените покриви през лятото се получава много висока температура и те загряват подпокривното пространство, като създават дискомфорт на живеещите под тях хора. При осигуряване на вентилация на скатните покриви и полагане на достатъчна топлоизолация металните покриви не само че не компрометират цялостния микроклимат в къщите, но и помагат на енергоефективността на сградата.
- Под ламаринените покриви заради високата температура се „развъждат“ оси и други насекоми. Не и ако по целия перимерър на покривите се осигурят малки всмукателни отвори за вентилацията на покрива, през които не може да преминават насекоми. Обикновено това се постига с перфорирани линейни елементи от ламарина с отвори от 3,0 или 4,0 мм.;
- Ламаринените покриви не задържат снега и е възможно да падат големи „преспи“ сняг от голяма височина и да създават опасност за хората и имущество под стрехите. Ако се монтира адекватно снегозадържане, то металните покриви, дори и с голям наклон на скатовете, стават напълно безопасни;
- За разлика от покривите с керамични керемиди, повреда на покритието при металните е свързана с цялостна преработка. Да, подмяната на единична керемида е лесна работа, но ламаринените покриви почни никога не дефектират. Дори и изключително тежка градушка с огромни ледени зърна не може да наруши хидроплътността на покрива от ламарина. Ако все пак се наложи преработка, често и заради вграждането на покривен прозорец VELUX, то има технология, с която лесно, сигурно и надеждно металният покрив може да се преработи.
През последните 10-15 години в цялата страна, особено в Столицата, новите сгради с метални покриви от фалцова/скопчана ламарина са достигнали няколко стотин. Всички те изглеждат перфектно и са достатъчно доказателство за ползите от монтирането на покривни покрития от листов метал. Не само жилищни, но и големи обществени сгради – паметници на културата.
Вижте статията арх. Тилев и покривът на ББР
Автор: Калоян Илиев
