Шапки по бордовете от ламарина

Бяхме вдъхновени да напишем настоящата статия след множество въпроси и дискусии за особеностите при изработката и монтажа на шапки по бордовете. Желанието ни е на едно място да съберем целия ни опит и разбиране по темата с проектирането и монтажа на този завършващ елемент.

Но най-напред да си отговорим на въпроса - що е то борд? Накратко бихме го определили като плътен, масивен, ограждащ архитектурен елемент от конструкцията на сграда. Предназначен да осигурява директна, надеждна бариера против стичане на вода от покривите по фасадите на сградите. Също така служи и за основа за изпълнение на хидроизолационни решения, както при плоски покриви,така и такива с малък наклон. Изпълнява се често от стоманобетон. Играе конструктивна роля като основа за монтаж на финишен предпазен елемент, наречен шапка за борд. Шапките, без да са на сто процента хидроплътни, предпазват конструкцията на сградата или съоръжението от разрушителното въздействие на природните сили.

Видове шапки по бордовете

В зависимост от материала, от който са изработени, могат да бъдат от:

•           камък;
•           бетон;
•           керамика;
•           композитен материал (бонд);
•           ламарина (стоманена поцинкована, медна, цинкова или алуминиева). Ще продължим по-нататък като се концентрираме именно върху шапки от листов метал.

В зависимост от контура различаваме шапки за:

•           прави части на борд. Определено шапките под форма на линейни елементи са най-предпочитани както от производителите, така и от инсталаторите. Монтажът им изисква значително по-малко време и усилия в сравнение с крайните или нестандартните изделия за останалите части на борда;
•           ъгли. Могат да бъдат както прави, така и под различни градуси. Служат за преход от една фасада към друга,както и за завършване на контура на борда;
•           дъги. Най-общо биват секторни елементи под формата на трапец, с които се оформят полигонални дъги.

 В зависимост от снаждането/ свързването на два съседни елемента:

•           шапки на вертикален фалц, единичен или двоен (т.н.тенекеджийска сглобка). Най-разпространеният метод на свързване както на линейни, така и на ъглови изделия, които обикновено са от тънка стоманена поцинкована или пластифицирана ламарина, медна или цинкова ламарина с дебелина 0,4-0,8 mm. Дължината е до 2000 mm. Предварително се заготвя и задига перо в краищата на елементите, като в единия край перото е по-ниско, а в другия е по-високо. Високото перо покрива ниското на съседния елемент и го прихлупва. След приплесване сглобката става достатъчно надеждна. Предимство е и, че крепежите остават невидими. При този вид шапки линейните разширения са пренебрежими и се поемат от сглобката.

•           снаждане чрез лежащ фалц (обща „C“ образна бленда). Използва се при шапки от по-ковки материали като мед и цинк. Блендата се нанизва като шейна на предварително подготвени симетрични задигания от два съседни елемента, след което се приплесва;

•           с осигуряване на дилатационна фуга за обиране на линейните разширения. Обикновено се изработват от по-дебела стоманена или алуминиева ламарина с дебелина 1,5-3,0mm. Тук разделяме на два подвида:

•          I. Елементи с челно срещане. При тях не се предвиждат обработки (сгъване) по късата страна, а двата съседни елемента се срещат със срезовете си. Под двата съседни детайла се монтира подложен елемент от същия материал или нарочно екструдиран системен профил в геометрията на шапката с гумени уплътнения, върху които лягат двете шапки. И в двата случая свързващите елементи отвеждат попадналата вода върху покрива, чрез минимален наклон, който се следва от самите шапки. По-надеждно е използването на екструдиран алуминиев профил. При него микроканалите са перпендикулярно на шапката и успоредно на фугата на снаждане. Дължината на шапките може да бъде значително по-голяма (до 6 метра), като задължително трябва да се даде възможност на отделните елементи да се движат в единия си край. Припомняме, че за нуждите на практическото приложение, алуминиевите линейни елементи се разширяват с около 1 mm  на 1 линеен метър;
•         II Елементи, чрез лагеруване във водоотвеждащ U профил. Шапките се заготвят с малки пера, насочени надолу. Перата завършват/влизат в малък съединяващ улей, където и се отвежда водата. Отново могат да се изпълнят с по-големи дължини и отново трябва да се внимава с линейното разширение.

 Според вида на захващане (монтаж) към борда:

•           механично захващане през подконструкция, където да се осигури минимално движение за обиране на линейното разширение;
•           механично захващане директно към борда;
•           на лепене.

Шапки според предназначението:

•           покриващи бордовете ( всички описани по-горе);
•           шапки върху други стоманени или стоманобетонни декоративни елементи. Перголи, еркери и т.н.

• Шапки върху други конструктивни или декоративни елементи (плътни огради, тотеми и т.н.)

Посочваме, че шапките могат да бъдат също така класически хоризонтални елементи с относително ниски вертикални части или пък да бъдат оформени, като естествено продължение на  вертикални фасадни касетъчни изделия.

Основни изисквания към шапките по бордовете

•           Шапките са водоотвеждащ елемент с минимален, но достатъчен наклон. Не е задължително да осигурява абсолютна хидроплътност;
•           UV устойчиви;
•           Негорими;
•           Проектирани за съответното ветрово натоварване. Надеждно захванати чрез конструкция или спомагателни планки към борда;
•           Шапките от ламарина да нямат режещи ръбове.

 Често допускани грешки

1.           Неспазването на наклона на шапката към покрива води до обливане на фасадата и обледеняване през зимата. При неподходящо свързване между два съседни елемента (често при шапки от композитен материал) се получават пукнатини в снаждащия силикон или полиуретан, от където се процежда замърсена от прахта вода. Стичащата се мръсна вода оставя видими следи, които трудно се почистват и често ярко контрастира при по- светли фасади;
2.           Ненадеждното скопчаване на отделните линейни или ъглови елементи води до проникване на вода. Вятърът преминава през пукнатите и с времето ги разширява, като деформира целите шапки. Това може да доведе до нежелана промяна на формата и механични поражения;
3.           Неподходящите и/или недостатъчен брой крепежни елементи за захващане на шапката могат да бъдат причина тя да се отдели от борда и да падне неконтролируемо и то от голяма височина. Особено при екстремни ветрови натоварвания по време на силна буря;
4.           Монтаж на вертикални конзолни елементи през хоризонталната част на шапката може да доведе до компрометиране на основната ѝ защитна функция.

 Препоръки към инсталацията на шапки по бордовете

1.           Да се провери след монтаж дали е спазен минимален, но достатъчен наклон към покрива, а не обратен към фасадата;
2.           Да се осигури достатъчно изнасяне на шапката извън контура на покрива. В зависимост от вида фасада и височината на борда, спрямо земята, бихме препоръчали различни разстояния. При вентилируема фасада, където се предполага, че фасадните елементи се самопочистват и фасадата е права, препоръчваме около 20-40 mm. с осигурено водооткапване. Същото е и при фасада от термопанели. При контактна фасада (минерална мазилка) разстоянието трябва да е по-голямо-  30-60 mm. По-голямото изнасяне е, за да предотврати обливане на фасадата. Предполага се, че при контактните фасади по-трудно се постига правата линия на вентилируемите такива и е възможно да има отклонения, които трябва задължително да бъдат поети от по-широката шапка. Отстоянията по-горе са за височина на борда до 10 метра. Над тази височина препоръчваме да се завишат с още 10-20 mm.
3.           При монтаж на парапет, то той да не се монтира през хоризонтала на шапката, където трудно се хидроизолира, а да се пристъпва към конзолен монтаж във вертикалните части на борда под шапката.

 В заключение отбелязваме, че всички видове шапки намират своето широко приложение . Шапките от ламарина, обаче са може би най-евтините на пазара. При спазване на описаните правила за производство и монтаж за дълго време гарантират надеждна защита на бордовете или на плътните огради върху които са монтирани. Те са и едни от най-сигурните по отношение на водоотвеждане. Имат почти неограничени възможности за визия и цвят.

Шапките от ламарина остават най-популярни на пазара. При спазване на прости правила за производство и монтаж за дълго време гарантират надеждна защита на бордовете или на плътните огради върху които са монтирани. Те са и едни от най-сигурните по отношение на водоотвеждане. Имат почти неограничени възможности за визия и цвят.

Авторски колектив в състав: Иля Василев, Калоян Илиев, инж. Любомир Илиев